Liberte, О, Liberte! Както възкликва един от героите на Вазов в "Чичовци". Тези дни много се заговори пак за свободата. То по принцип това е щекотлива тема, която има винаги разнопосочни мнения и това понятие е толкова хлъзгаво, колкото обелено варено яйце в плоска чиния. В момента очевидно не сме свободни да правим това, което искаме. Но пък се налага да изтърпим този период. Затова от скука реших да се захвана да направя блог. Всички, които ме познават знаят, че обичам да пиша. Но досега винаги съм писал по конкурси, списания, домашни, курсови работи, ангажименти и други задачи. Винаги съм имал ограничения, било то по отношение на обема, езика, deadline-ове, темите, плагиатства, цитирания и други изисквания.
И си казах защо да не си създам "блог", в който мога да пиша каквото си искам, каквото ми дойде на ума и каквото от доста време съм си мислел като сюжети, идеи, герои или спомени, които да запиша. Не знам дали изобщо това ще се води блог, смятам го просто като удобно виртуално пространство, където да пиша тези истории, които са в главата ми, било то художествена измислица, фикция или реални събития като пътеписи най-вече.
Зад цялата тази идея нямам комерсиална цел (поне засега), но винаги съм смятал, че ако има нещо, което обичаш да правиш е хубаво да го споделяш със света. Никога не знаеш накъде може да поемат нещата и в това съм се убедил. Правейки това, което обичам, ме е запознало с много забавни и интересни хора и съм имал шанса и да правя други готини неща покрай това.
Винаги съм се вдъхновявал от хора, които правят необикновени неща, но обичат да ги правят от цялото си сърце. Дали ще бъде Роналдиньо, от когото като малък се учех на неговите емблематични финтове или ще бъде някой youtuber, писател, учен, политик, пътешественик или спортист за мен няма значение. Надявам се и аз чрез мойте дейности да дам идея на някого да прави нещо, което да го прави щастлив.
Имайки предвид, че нямам редактори, възможно е да допускам тук-таме някои правописни, пунктуационни или граматически грешки. Но, доколкото мога да бъда грамотен, ще се опитам да споделям. Ако смятате, че темите, които засягам, ще ви бъдат интересни, може да се абонирате за "блога", като си въведете имейла и го препоръчате на разни други ваши приятели. Обещавам, че няма да спамя толкова често, така че няма да ви залея пощата с моите "произведения".
Като заключение бих казал, че ескейпизмът е много нужен в текущата ситуация. Вече не мога да си отворя и буркана с лютеницата, без да ми изскочи нещо свързано с коронавируса. Тази тема вече се изтърка като мокета на хепи соц хотелите на Слънчака. Съзнавам, че това е сериозна и болезнена тема, но в момента е много важно да съхраним и най-важното - ума си. Книги, филми, медитация и спорт са ключови в този период. А за себе си правя и добавка - писането :).