Конкурс "Млад икономист 2020"
Човечеството преминава в момента през една от най-неочакваните и най-тежки кризи на нашето съвремие. Всички сме свидетели на социални феномени, които се разгръщат пред очите ни за няколко седмици. Затварянето на магазини, паркове, ресторанти, учебни заведения и т.н. Но човешката инициативност и дух, като че ли не могат да замрат по толкова лесен начин. В България станахме свидетели как буквално за две седмици временно дигитализирахме образованието не само в университетите, но и в училищата. Интернет и социалните мрежи придобиха съществено значение за ролята ни в обществения живот. Бизнесите, които останаха да функционират, засилиха присъствието си в мрежата, тъй като, оказва се, това е единственият им начин буквално да оцелеят.
Сред целия този хаос от отрицателни и положителни страни на кризата (въпреки че безспорно засега преобладават отрицателните) трябва да си зададем един ключов философски въпрос не просто като граждани, но и като хора. Каква е целта на всичко, което правим? Накъде сме се запътили? Така, както всеки човек на индивидуално ниво си прави планове за бъдеща кариера, за живот и т.н, така и ние като общество трябва да се питаме какви са бъдещите проблеми, които трябва да решаваме.
Една естествена част от психиката на човека е чувството, че е далеч от глобалните проблеми, че съществува някакъв защитен балон около неговото съществуване, че няма да бъде съвременник и свидетел на някакви грандиозни апокалиптични събития. Но както изпитваме на микрониво ползите от глобализма, така сега изпитваме и негативите. Коронавирусът е част от глобализма и всеки усеща неговите ефекти върху своя „защитен балон“.
Към настоящия момент има раздор по отношение на визията за бъдещето между младото поколение и старото. Линията, която разделя двете поколения е ясно прокарана от напредъка на технологиите и без съмнение от двете страни на тази граница са две тотално различни житейски философии. Най-ясната характеристика за нас, младите (още по-познати като Generation Z), е че сме израснали с езика на компютрите и сме дигитално грамотни от много ранна детска възраст. Живели сме в мирен и глобален свят, доминиран от интернета и не познаваме проблемите и терзанията на старите поколения. Това може да ни прави до някаква степен идеалистично настроени, но от друга страна ни дава един предприемачески, креативен и съзидателен дух, какъвто другите не могат да си представят и смятат за невъзможен. Ние се доверяваме на технологиите и вярваме в техните неограничени възможности.
Логичният път на развитие на обществото следва идеята следващото поколение да решава проблемите на предишното. И ако преди нас вече са били решени проблемите, свързани с Войната, гладът, разрушението, натрупването на капитали и богатството, то нашата задача днес е да се справим с глобалните климатични промени, с липсата на справедливост и равенство в социален и икономически план и с кризата, причинена от COVID-19.
Дигиталното образование
За изминалите няколко седмици се видя, че ползите от дигитализацията на образованието са много. На първо място се появи възможността да се записват самите занятия, което предполага, че учащият се може винаги да си върне нещо, което не му е ясно или което би искал да чуе няколко пъти. Освен това не е нужно да се съобразява с определен график, което позволява по-ефикасното научаване на материала. Нужно е да споменем, че в училище или университет се натрупва умора от постоянното седене и неравномерното разпределение на предметите в програмата, както по трудност, така и по наситеност. Няма никаква полза от това да има повече от 2-3 часа уроци без прекъсване.
Официалното образование в днешния модерен свят търпи и репутационен срив. Повечето материали вече са достъпни онлайн, чрез курсове и уроци, били те безплатни или платени. Т.е. вече се създава един вид пазарен механизъм, който започва да измества средното и висше образование като значение. В България сме свидетели на множество учители или преподаватели, които нямат никакъв стимул да преподават качествено или да бъдат обективни в своите оценки. Те работят в условия без конкуренция, което в икономиката наричаме монопол или олигопол. Тяхното работно място и заплата са осигурени и липсва всякакъв контрол над тяхната дейност. Дигитализацията би позволила да третираме курсовете на преподавателите и учителите като продукт, на който да бъдат приложени принципите на търсене и предлагане. Който преподава добросъвестно, качествено, изчерпателно неминуемо ще привлича интерес към своя курс. Видео лекциите гарантират и защита на авторските права и насърчават оригиналността.
Онлайн обучението елиминира нуждата от чисто физическо пространство като зали и класни стаи, което означава, че неограничен брой хора ще могат да „закупят“ или получат желаните знания. Освен това не е нужно материалът да бъде преподаван линейно, т.е. всяка седмица да се напредва равномерно например с една тема. Вместо това може още в началото на семестъра да бъдат качени всички уроци, за да може учащият да разпределя времето си по-гъвкаво по време на семестъра/срока.
Университетската диплома все повече започва да губи своя престиж за жалост. Докато преди години, висшето образование се е смятало повече като състояние на духа и мисълта, то в днешно време е просто един задължителен елемент в CV-то, за да ни наемат на работа в някоя фирма, която не се интересува чак толкова какво реално знаем. За да може училищата и университетите да оцелеят като институция и реноме, е нужно учебният процес да бъде в онлайн форма, където ще има контрол, прозрачност, обратна връзка и прилагане на модела на търсенето и предлагането. Не е тайна, че във всяко учебно заведение има хора, които са „любимци“ на студентите/учениците, защото при тях процесът на преподаване е по-добър от останалите.
Освен това, субективността при оценяването ще бъде елиминирана. Голям проблем е именно различната скала на оценяване, която се прилага от различните преподаватели/учители. Това води до чувствто за несправедливост у учениците или студентите, което има своите последствия за образователната система и икономиката на България. Все по-често тази липса на справедливост ги кара да смятат, че животът тук се гради на нея и предпочитат чуждите учебни заведения, в които съществуват много ясни критерии.
В крайна сметка това, към което трябва да се стремим е рационалност, обективност, честност и ефикасност в образователната ни система. На повечето млади хора е ясно, че в много отношения образованието в България е стагниращо, остаряло и неадекватно на съвремнния свят, което води до пренебрежително отношение към него. Дигитализацията е неговото осъвременяване. Но трудността и липсата на това осъвременяване не идва от липсата на средства или технологии, то идва от удобството на статуквото, академичната и личностна леност, страха от промяната и определени користни цели.
Отрицателните страни на дигиталното образование
Един често срещан сюжет в киното и литературата е именно как технологията се обръща срещу нас в определен момент. Тези произведения на изкуството трябва да ни служат като напомняне, че към всяко явление трябва да подхождаме с доза скептицизъм и критичност.
Как ще се отрази социалното дистанциране върху здравето ни? Какъв ще е бъдещият човек? Въпреки че гореспоменатите аргументи са свързани с по-голяма ефективност на учебния процес и възприемането на материала, трябва да обърнем внимание и на алтернативната цена, която плащаме. Дали си струва по-пълноценното усвояване на знанията от училище или университет, но за сметка на чисто емоционалната страна на нещата. Човек е социално същество и средата, която се създава в класната стая или учебната зала благоприятства неговото психическо и личностно развитие.
Доказано е, че седенето пред компютър през толкова голяма част от ежедневието ни има негативно влияние върху нашето физическо и ментално здраве. Не трябва да забравяме, че все пак има специалности като медицината например, при които е задължително да има практически упражнения наживо. Но въпреки това е възможно голяма част от знанията да бъдат придобити чрез виртуална класна стая. Затова трябва да търсим тънкия баланс между виртуализацията на учебните процеси, но и нуждата от човешко съприкосновение.
Дигиталният бизнес
Дигиталната бизнес философия в България и по света е в процес на ускорена промяна, вследствие на пандемията. Социалното дистанциране и предпазните мерки, свързани с избягването на затворени помещения и докосването на замърсени повърхности, доведе до възхода на онлайн присъствието. В момента фирмите, които запазиха своята дейност, насочиха цялото си внимание към дигитализацията. Намалените приходи и усложнената обстановка принуждават бизнесите да гонят до максимална степен ефективността, което задейства и редица други промени в областта на поведението на обществото и околната среда. Един силно положителен ефект е, че хората в момента имат възможността да работят през компютрите от вкъщи. Липсата на задръствания в час пик води до по-чист въздух и до по-ниски нива на шумово замърсяване и сме свидетели на много положителни природни явления, които се случват за първи път в историята на световни мегаполиси.
Кризата с коронавируса повлия отрицателно на консуматорския начин на живот, който се обвързваше с разрушаването на околната среда. Вярно е, че консумацията и производството на стоки и услуги са в основата на икономическия кръговрат, което е и причината за напредъка ни като цивилизация, но той е отговорен и за неизбежното оползотворяване на ограничените ресурси на Земята и промяната в климатичните условия. В момента сме свидетели на криза, в която и търсенето, и предлагането са намалели.
Новите технологични възможности могат да изместят досега утвърдения модел на работа, който познаваме от времето на Втората индустриална революция и иновациите на Хенри Форд, свързани с 40-часовата работна седмица. Тук може да се направи паралел и с образованието и да се проучи въпросът доколко сме ефективни в офис среда на 8-часов работен ден или за какви дейности офис средата би ни дала повече стимул да работим. Може да звучи и малко хумористично, но скучните бизнес срещи и конференциите, които се провеждат през различните платформи могат да бъдат заглушени и при спрян микрофон, няма абсолютно никаква пречка хем да „присъстваме“ на тях, хем да си вършим друга работа.
Дигитализацията на бизнесите трябва да вземе предвид и да насърчи променящите се навици и желания на хората. Днешният свят се крепи на материализма, но се вижда, че трябва да бъде прокарана друга ценностна система, която да доведе до по-добър жизнен стандарт на хората. Една от основните идеи в икономическата мисъл е, че хората получават полезност, консумирайки дадено благо. Но в днешно време трябва да бъде приета от обществото друга философия, до известна степен противоположна на старата. Трябва да се приеме, че консумацията на определен вид блага, които са жизненонеобходими (като вода, храна и др.) наистина ни носи полезност, но пък консумацията на други блага (като излишното купуване на телефони, дрехи, бензин и т.н.) носи вреда на околната среда, което в крайна сметка би навредило и на нас след време.
Тук може да се повдигне въпросът какво точно означава „излишно и ненужно“ купуване на стоки, но мисля, че може да се насочат усилия по научен път да се докаже доколко една технология или дреха може да има полезен живот и колко броя от определени стоки могат да ни служат за определен период от време. Например, както хранителните стоки имат определен срок на годност, така и новият лаптоп, телефон или кола, които си купуваме може да имат определен срок на актуалност, базиран на проучвания колко години напред в бъдещето той ще бъде адекватен на съвременните технологии.
Дигитализацията би могла да създаде нова идеология в обществото, базираща се на стимули за съхраняване на околната среда чрез създаването на нова световна кибер валута. Един елементарен пример за функционирането на тази валута е засаждането на дърво например, което ще носи определена печалба от съответната валута. Екологичните и биоразградими продукти ще бъдат продавани на по-изгодни цени спрямо останалите и ще се набляга на кръговата икономика и възнобновяемите ресурси.
Виртуализацията на живота и възможността хората да се забавляват онлайн чрез Virtual Reality трябва да бъде насърчено, тъй като това по никакъв начин не вреди на околната среда. В момента едни от най-печелившите сектори са тези на гейминг индустрията и възрастовата граница на играещите постоянно се покачва. През последните години виртуалният начин на живот измести и други форми на забавление като ходенето на кино, четенето на книги на хартиен носител, слушането на музика на специално устройство, ходенето на концерти и т.н. Пренасянето на активностите ни в кибер среда е правопропорционално на намаляването на вредата, която причиняваме на планетата. В този ред на мисли трябва да споменем, че облачните технологии намаляват нуждата да съхраняваме информацията си на каквито и да е физически носители. В днешния свят единственото, което ни трябва, за да работим пълноценно е лаптоп и смартфон, на които можем да съхраняваме огромни количества информация.
От юридическа и морална гледна точка, дигиталният бизнес е по-лесен за проследяване и контрол, което ще доведе и до свиване на сивата икономика и намаляване на зловредни практики и се отразява благоприятно върху икономиката на България.
Отрицателните страни на дигиталния бизнес.
Несъмнено човешката изобретателност и природа ще измислят начини за измама или нарушаване на сигурността на кибер средата, но в по-малка степен спрямо по-стария модел. Конспиративните теории винаги ще карат голяма част от хората да вярват, че определени организации по-лесно ще ни следят дейността, но в крайна сметка това е цената, която плащаме за удобствата и развитието.
Тук трябва да обърнем внимание на факта, че е възможно големите компании тотално да изместят по-малките, тъй като разполагат с повече ресурси, за да останат на пазара. Това може да доведе до всички последствия, които познаваме от намалена конкуренция.
Заключение
За да бъде един човек икономист, както казва един от най-великите мислители на миналия век Джон Мейнард Кейнс, „той трябва да бъде математик, историк, държавник, философ…“. На всеки един процес, които наблюдаваме и се развива в съвременната икономика, трябва да направим прилежна дисекция и да проучим естеството и значението на неговото съществуване. Нужно е да го обвържем с конюнктурата, с обществото, с проблемите на настоящето, с предизвикателствата на бъдещето. Трябва да проследим аналогични процеси, случили се в миналото и тяхното отражение върху сегашното. Трябва да търсим и да намираме етичното и моралното в основата на промяната.
Идеята и свободната мисъл са най-висшите човешки блага. Затова смятам, че трябва да бъдем най-вече смели и непоколебими в действията и намеренията си, когато вярваме в някакъв идеал. Всяка промяна или революция носи със себе си комплексност, риск и неизвестност, но носи със себе си съзидание и развитие. Дигитализацията не е просто някакво явление, което ще доведе до по-изтънчени форми на правене на бизнес или обучение. То ще доведе до ново, по-модерно, актуално, отговорно и съвестно гражданско общество в България и по света.