снимка: @c.h.riss
Вече мина почти една година, откакто започнах да се интересувам от фотография. Въпреки че не съм професионалист и все още съм в началото на тази дейност, за мен е истинско удоволствие да снимам, да напредвам, да се интересувам и да разширявам познанията си в тази област. Усещам как този процес ме увлича в състояние на "flow", т.е. излезна ли с фотоапарата съм напълно отдаден на това, което правя (същото като писането и спортуването). Винаги съм знаел, че във фотографията има безкрайно много какво да се научи и е нужно наистина много време, опит и оборудване, за да напреднеш достатъчно. Но все пак не е нужно да направим възможно най-перфектната и професионална снимка, за да може тя да ни носи хубави спомени и естетическа наслада, когато си я гледаме. Даже след някоя друга година качествените снимки носят силно чувство на носталгия.
Без значение дали снимаме с телефон, таблет, фотапарат или камерата на лаптопа, мисля че тези няколко съвета могат да бъдат от полза, за да правим по-добри снимки. Ще гледам да го обясня по възможно най-простия начин. Това са моите скромни съвети, с които мисля, че ще се позабавлявате следващия път, когато снимате Айфеловата кула, тортата, която току-що сте опекли, пролетните цветя в градината или някоя готина панорама. По-долу ще ви представя снимки от инстаграма ми @victor_goleminov, в които съм използвал съответните правила и разсъждения.
1. Композиция
Може би най-важният елемент от всичките. Композицията е буквално подреждането на елементите в снимката. Във фотографията има доста начини да "подредиш" обектите, но аз ще спомена двата най-важни, които са много лесно проиложими. Логиката на това подреждане е, че се получава една по-приятна за гледане снимка.
Първият е правилото на двете трети. Ако си представим, че екранът на телефона ни е разделен на две хоризонтални и две вертикални линии, то поставяме обекта, който снимаме, така че да съвпада с една от тези линии. Можем да си пуснем и функцията gridlines на телефона, за да се появят визуално самите линии.
В примера с котката прилагаме правилото по вертикалните линии, но може да приложите примера и по хоризонталните. Най-добрият пример е, когато снимаме морето. Повечето хора снимат хоризонта точно в центъра на екрана, но е по-добра идея да го сложите в една от двете хоризонтални линии.
Вторият начин на подреждане е да поставим обекта, който снимаме в средата. Тук обаче се съобразяваме с факта, че има някакви насочващи линии, които водят погледа ни към него.
В този случай пътеката и тунелът са водещите линии и е очевидно, че правилото на двете трети няма да се получи тук.
Разбира се, има още доста видове правила за композиция, но не трябва и да се вманиачаваме чак толкова, правилата естествено, че може да се нарушават според ситуацията. Спазвайки тези правила обаче се елиминира шансът да снимате някой и да оставите половината му туловище извън кадъра (накрая на статията ще видите една забавна история по този въпрос).
2. Брой на обектите, които снимаме.
Това правило е нещо като броят на ястията, които поставяме на трапезата за Бъдни вечер. Предполагам, че по научен път е доказано, че човек изпитва по-голямо чувство на удовлетворение, когато снима (или яде) нечетен брой обекти, т.е. 1,3,5...
Така че следващият път, когато се снимате на масата за рождения ден на някой приятел, се пребройте и ако видите как четвъртият или шестият човек иска да се снима с вас, любезно го разкарайте и му кажете, че нарушава фотографските правила...
3. Светлината.
Фотография буквално означава рисуване със светлина. Тя е от ключово значение за качеството на снимката. Никога не се надявайте да правите качествени снимки с телефон в затворено помещение без добра светлина. Ако може винаги, като снимате нещо, дръпнете пердето, включете някоя друга лампа. Когато сте навън, пак се съобразете със светлината. През пролетта и лятото слънцето е много ярко, пробвайте да правите снимките на по-сенчести места или изчакайте заоблачаване.
4. Качество на снимката
Ако някой ви е снимал с неговия телефон и той ви прати снимката през Viber или Messenger, имайте предвид, че е с намалено качество, тъй като платформата ги компресира, за да може да се пратят по-лесно. За да си прехвърляте снимки, използвайте wetransfer, google drive или друг облак или просто през USB си ги прехвърлете.
5. Crop
Няма да наблягам на самото редактиране на снимката, тъй като това е отделна тема, но нейното "кропване" или буквално преведено "изрязване" е възможно да извършите, без да си сваляте някаква апликация. Всяко устройство има функция за кропване на снимка. Изрязването е един вид променяне на композицията, тъй като премахваме определени нежелани елементи от самата снимка и нагаждаме основния обект да попадне в някоя от gridline-овете. Примерно, чрез кропване можем да нагодим обекта да попадне в правилото на двете трети или просто можем да премахнем някой случаен човек, който е попаднал в кадър в края на снимката. Имайте предвид, че кроп функцията променя пропорциите на снимката (дължината и ширината), като това пак влияе на визуалното възприятие. Не забравяйте, че сензорите на телефоните са доста малки и не може да изрязвате твърде много, тъй като ще започне да бъде явна пикселизацията на картината.
Два начина, по които може да се кропне снимката. Вторият начин е в случая по правилния, тъй като когато имаме обект, който гледа в определена посока, трябва да оставим празно пространство по посока на погледа.
6. Гледната точка.
До някаква степен този съвет отново е свързан с композицията, но тук ще наблегна на чисто философската част от фотографията. Това, което я прави интересна и пленителна като дейност е именно различната гледна точка върху света. Да отидеш на място, на което може би не би отишъл, ако не беше заради снимката/гледката от него. Да се загледаш в цветята, в гората, в архитектурата на някоя къща, в начина, по който се сменят метеорологичните условия и светлината. Да обръщаш внимание на детайли, които на повечето хора им се струват незначителни и обикновени. Понякога дори да не правим снимки, а просто да се разхождаме и да наблюдаваме света е достатъчно. Част от фотографията (и други форми на изкуство) е проучването и обмислянето на сюжета, което е постоянен процес, той се случва в главата ни най-често, докато ходим на разходка из улиците, парковете или планината. Не случайно атинските философи винаги са водели беседите си, ходейки.
Като заключение бих искал да споделя една забавна история, в която осъзнах колко е важно да можем да правим снимки на сравнително добро ниво. Миналото лято, когато се качих на Муратов връх, бях сам на върха и нямаше кой да ми направи снимка. Аз, разбира се, винаги си нося GoPro-то с мен и си правя селфита по начина, по който аз искам да изглежда. Все пак след десетина минути се появи и друг турист на върха и го помолих да ме снима, за да имам и на телефона си снимка. След като я видях, искрено се засмях на "професионалната" му композиция. Естествено, че не съм се ядосал, тъй като теренът беше гаден и слънцето беше много ярко и може би не е имал възможност да се намести и да види екрана, за да ме хване изцяло в кадър, но според мен е една доста смешна история :).
Моето селфи от Муратов връх, в което исках да хвана Вихрен и масива на Тодорка. Препоръчвам Snapseed за телфон и Lightroom за компютър за обработка на снимки.
Ако преди време перото на писателя и четката на художника са имали силата да влият на обществото, то в днешно време много силна роля вече играе и обективът. Да искаш визуално да споделиш нещо с хората е съществена част от днешния свят.