Кратък разказ
Избрах си най-официалните панталони и сако, които имах. Демек тия от бала. Потърсих за оная вратовръзка, която си я бях купил от Кауфланд за оня път, дето бях ходил на театър в Народния и трябваше да бъда изтупан за пред колегите. Зализах си косата назад като Леонардо ди Каприо. Погледнах се в огледалото. Сложих си от ония снобарските кърпички да изглеждам като английски лорд от провинцията. Закопчах си двете копчета на сакото. После се сетих, че трябва да бъде едното. За всеки случай Google-нах дали трябваше да бъде долното или горното. Измих си зъбите, ама май наистина вчера не трябваше да ям толкова много чесън. Сложих си Tag Heuer-а от Слънчака. Погледнах го. Трябваше да имаш много набито око да разпознаеш, че е менте.
Пак се погледнах в огледалото. Абе пич и половина направо. Снимах се и се качих в инста със заглавие "Fancy as usual". Намигнах на отражението си, както правят баланите американски актьори във филмите.
Наближавайки спирката, видях 204-ката и се засилих с всички сили да го хвана. Влезнах тъкмко преди да се затворят вратите. Обикновено хората като видят човек с костюм в автобуса, в първия момент се стъписват да не е контролата. Беше натъпкан догоре, но аз бях на любимото си място в такива ситуации - точно до вратата да усещам свежия бриз от тънкия процеп на избушените врати. Ей само ме е яд, че не си пръснах от оня парфюм на Антонио Бандерас, дето взех на намаление миналата седмица. От това затичване и в това спарено купе леко се изпотих и докато стигна сега до центъра ще съм се изпотил и пак ще мириша.
Бях тръгнал към най-голямото събитие в областта на туризма в България за тази година. Конференцията беше на тема "Опознай света, за да го обикнеш". Беше пак по някаква европейска програма и имаше цел отново да засили туристопотока в ЕС след оная криза с вируса. Самото събитие се провеждаше в София Хотел Балкан и щяха да присъстват всякакви хора, интересуващи се от пътуване, туризъм, икономика, природа и т.н.
Набързо ме проверяват на входа за това дали съм се регистрирал, дават ми готина чантичка с химикалки и тефтерчета, които подарявам на роднини, дават ми и бадж, който го окичвам на врата си и влизам с горда стъпка към залата. Няма как самата обстановка на луксозния хотел да не те предразположи да се вживееш малко в ролята на Брус Уейн. Започваш да стъпваш бавно и наперено, оглеждаш се насам-натам, търсиш познати лица, мазен си с келнерката, която ти предлага гурме хапки и коктейл.
Реших, че самата конференция ще е наистина интересна, затова се настаних на по-предните редове, извадих телефона си и започнах да скролвам фейса. Първо, разбира се, не пропуснах и да си направя селфи, в което позирам като министър-председателя на Великобритания и я постнах. Сега всеки ще знае, че съм сериозен човек, с костюм и вратовръзка, ходя на сериозни събития, общувам със сериозни хора и слушам сериозни теми.
Събитието започна, както обикновено. В началото всички очакваха домакините на събитието да избухнат с интересни презентации и факти. След 1-2 часа обаче хората си гледаха телефоните, прозяваха се, ходеха за кафе, сладки и си говореха отвънка. Аз си бях казал, че поне до обедната почивка ще изтрая.
Бавно-бавно мина времето, пак се разтягаха локуми и си личеше, че шведската маса беше по-важното в момента. Сега беше времето за networking. Извадих си визитните картички. И се понесох насам-натам да търся интересни личности, с които да се запозная.
На една масичка, в непосредствена близост до скарата, по случайност или не, се беше подпрял известният културолог, историк и психолог проф. Станой Позитронов. Тоя човек беше легенда не само в своите области, но и в областта на пътешестивята. Беше пресичал Сахара от запад на изток и от изток на запад в рамките на един месец без употребата на GPS-и, беше се качвал на Еверест без шерпи и кислород, беше ходил да снима и да пише книги за някакви амазонски племена, които правили алкохолна напитка от анакондска кръв и какво ли още не. Той беше и основател на туристичеки клуб "Бялото конче", в който членуват такива "ветерани" като него. Наред с цялата тази биография, хората казваха, че човекът е луд, но в добрия смисъл на думата.
В известен смисъл се притесних как точно да се запозная с него. Та около него имаше поне още 5-6 човека, с които водеше разговор. Той имаше статут на рок звезда. Беше най-добрият култоролог сред пътешествениците и най-добрият пътешественик сред култоролозите. Така както го наблюдавах, по едно време видях как чевръсто се насочва към скарата с празната си чиния. Дойде моментът на истината. Докато слагаше от татарските кюфтета, аз реших да го заговоря.
- Уникална е скарата нали?
- Да, да, да, страшен вкус и текстура, плънката е много добра, подправките са в идеални пропoрции, говеждото е свежо и сочно, абсолютно сте прав. - отвърна той.
- Бих искал също да се запозная с вас. - продължих леко нервно и сконфузено да водя тая дискусия.
- Ама разбира се, няма проблеми, дайте обаче само да хапна и ако искате направо след конференцията ще си поговорим.
Следващите 4 часа минаха супер бавно. Вълнението и адреналина бяха заглушили всички мои мисли и си мислех само за предстоящия разговор с проф. Позитронов. Накрая като последната презентаторка приключи лекцията, хората с въздишка на облекчение станаха от местата си, нетърпеливи за вечерната шведска маса.
- Проф. Позитронов, здравейте, преди малко говорихме с вас.
- А да. Ся да ти обясня за какво става въпрос.
Начинът по който говореше ми напомняше малко на Андрей Райчев, социологът. Бързо, насечено, с дебел и плътен глас. Личеше си, че е човек, който има какво да говори и да разказва. И също, че не го свърта на едно място и е нервак.
- Гледай ся, младеж. Главната ми цел да присъствам на това тъпо събитие не е да слушам плямпаниците на някакви смотаняци. Дошъл съм тука да си търся помощник за следващата ми проучвателна, научноизследователска експедиция. Някой, който да не мрънка много. Това е главното. Имам бюджет от БАН, от програма на ЕС и от разни фирми и други спонсори. Слушай ся. Проектът, който трябва да изпълня е да събера данни и да съставя книга, която по научен начин доказва кои са най-спокойните места по света. Под спокойни разбирай села, където живеят хора, разбира се. Може и да са градове, но съм склонен да вярвам, че ще бъдат села. Имам списък с критерий, изготвен от други специалисти в тази област. Те ще включват неща като отдалеченост, шумово замърсяване, инфраструктура, традиции и т.н. Смисъл това си е мойта част, тебе това не те интересува. Трябва ми някой, който умее да борави и с камера, не само за да снима самите места, а и да имам фотодокументи и доказателства, че лично аз съм ги посетил. Ако мислиш, че ти се занимава, ми пиши един имейл. Засега не съм намерил някой, който да се съгласи да дойде с мен. Ето ти и визитката ми, кажи какво си решил до другата седмица. Да знаеш, че няма заплащане. А и най-вероятно даже от твойте лични спестявания ще трябва да заделиш.
Нямаше как да не настръхна като прочетох какво пишеше на самата картичка. В ръцете си държах контактите на една жива легенда.
- Благодаря ви много проф. Позитронов, със сигурност ще помисля добре и ще ви дам отговор по-рано от очакваното.
- Слушай ся, младеж. Викай ми Стан.
Край на I част