С професора се бяхме разбрали да се чакаме направо пред гейта за самолета. Полетът беше ранен и беше само един от няколкото, които щяхме да вземем по пътя ни за острова, към който отивахме.
С швейцарска точност видях как идва към мен Позитронов. Представях си го как в бавен кадър пристъпва към мен, толкова епично изглеждаше. Имаше широкопола шапка тип Индиана Джоунс, бежова риза, разкопчана поне 3 копчета надолу, широки каки панталони със странични джобове и планинарски обувки. Ръст - висок, коса - побеляла, но гъста, нос - римски, поглед - орлов и сериозен, брада и мустаци - дълги, небрежно поддържани, гърди и плещи - широки, да му се ненагледаш!
- Младеж, взе ли най-важното, което ти казах?
- Шапка и крем против слънце, тъмни очила и спрей против комари.
- Точно така. Слушай ся, давам ти тоя апарат, трябва да го разучиш да можеш да снимаш с него без проблем. Глей да не го счупиш. Мемори картите да ги пазиш като очите си.
И с тези инструкции и с добро настроение започна дългото ни пътуване към първата ни цел за тази експедиция. Остров Нуку Хива беше толкова на запад от България, че не си сигурен дали не започва да бъде повече на изток, отколкото на запад. Предстояха ни 4 дена, в които ще се търкаляме по самолети и летища, ще ядем сандвичи с майонеза и 30 Е-та, ще миришем на пот и ще гледаме филмите на Скалата. Професорът беше на достолепна възраст, но като вечен ерген, не се свенеше да закача стюардесите и да им намига.
- Абе младеж, ти с какво каза, че се занимаваш?
- Завършил съм Информатика и информационна телематика. Мислех да запиша и магистратура в тази област обаче реших да се отдам изцяло на малкия бизнес, който започнах.
- И какво точно представлява той?
- Баба ми и дядо ми имат ферма за чесън в село Ребревци. Още от едно време го произвеждат. И на мен ми хрумна идеята да си създам фирма за чеснови изделия и дегустация на чесън. От тях внасям продукцията. Наех си помещение в центъра на София и открих нещо като кафене, само че аз го кръстих "Чесъне". Започнах да предлагам различни видове гурме чеснов сос, чеснови бонбони, дъвки, близалки, смутита с чесън, чеснов чипс и т.н. Българският чесън е изключително качествен и ароматен и мисля, че трябва да се гордеем не само с розовото си масло, но и с чесъна! Единственият ни конкурент в тази област е Румъния. Не знам дали знаете, но това цялото нещо с Дракула, вампирите и чесъна е била хитра маркетингова кампания, правена от тогавашните чесънопроизводители. И все пак смятам, че българският е по-добър.
- Разбирам, разбирам. Имате предприемачески нюх. Поздравления за това. А върви ли чесновият бизнес?
- Да, учудващо много хора започнаха да си купуват от моите неща. Най-добрите дюнерджийници в София ползват от моя чеснов сос. Отначало имах приятели, които бяха доста скептични, но ето че се реализирах. В момента даже куфарът ми е натъпкан догоре с моите продукти, ще пробвам някой алъш-вериш, някоя търговийка да направя. И се чувствам горд, че ще покажа на чужди народи един хубав, качествен български продукт.
- Вие в момента носите ли да пробвам?
- Имам малко шоколад с вкус на чесън. Между другото знаехте ли, че молекулите на чесъна са толкова дребни, че ако потъркате една скилитка върху ходилото на крака си, след време ще усетите вкуса й на езика си.
- Удивително! Удивително! Това ще си го запиша в записките.
- Да и можете да харесате страницата ми във фейсбук и инстаграм. Между другото нямам проблеми да боравя с фотоапарати, понеже редовно правя снимки на моите продукти като реклама.
Погледнах през илюминатора. Намирахме се някъде над Атлантика. Напът бях към едно от най-големите си прикючения в живота.
- Абе, младеж, ти нямаш ли тефтер да си записваш нещата?
- Не, какво да си записвам.
- Е как какво бе. Отиваш на трибуквието на географията, на майната си. Всеки ден е безценна история, която се случва веднъж в живота ти. Нали се сещаш, че след някой друг месец ще си забравил всичко, ако не го материализираш по някакъв начин.
- Аз качвам story-та в инстаграм и фейсбук.
- Ех, вие в днешно време само с тия социални мрежики, снимчици и клипченца. Едно време стандартът за качество беше да напишеш книга, сериозен труд, изискваше се отдаденост, страст, мислене. Аз така станах известен по времето на соца. Дебютната ми книга "Изследване върху какаовата зависимост на ацтекските жреци" ме прати в небето. Тя стана хит, класика сред пътеписите и научната литература. Tе заради това ми дадоха къща в Горни Богров.
- Е не мога, не мога. Къде ще се занимавам да пиша. Аз помня бе, професоре, помня ги нещата.
Станах малко да се пораздвижа. Направих няколко разтягания. Чудех се дали наистина да не си записвам нещата. Отворих си раницата и сe пръснах малко с парфюма на Антонио Бандерас. Продавачката от магазина ми го препоръча, а и аз го харесвам този актьор. Освен това вървеше и с едноименния дезодорант.
Край на част II